Latest Entries »

..Вярно е, дрехи не ми купиха като ме “кръстиха” с честта : „Верен клиент при БЕНТ”.

Дрехи исках сам да си купя. И си купувах.. поне 5 бр. (гащеризони) до сега.  Периодично, редовно напоително – почти като играта на „Тото”.  Може и повече да са бройките, не помня вече. Хм.. дали стигаха за „титлата“ „верен” ? Някой, ако си е  купил (лично) повече, да ме извини.

Не знам за такъв?

Устройваше ме (до скоро)  цената  срещу предлаганото качеството.  А сега?

Сега се натъкнах на висока цена и некоректно обслужване. Нищо ново – ще кажете…`Ма нали е уж доказан вносител и търговец…Ха сега, де?!  Излишно е да казвам ,че купувам „ по нужда”.. Така е. Писва ми да лепя предишния и в един момент хуквам – в последния момент естествено- бързайки.
Така и сега .. Поредната сага.. И пак хукнах. Този път за разлика от предишните 5 пъти погледнах цената.. Знаех, че е необичайно висока. Поемайки  въздух дълбоко, отворих сайта. Да, за съжаление, предположенията ми се потвърдиха. Погледнах пак  и се сетих, че (без да искам)  съм удостоен с  „титлата“ „Верен клиент при БЕНТ”. 10 % все пак са си 10 %.  При новата цена – вече си е от значение. Пуснах картата в джоба и хайде –  към магазина.  Попадам на някакъв нов младеж.

 „ Имате ли ?”..

– „Имаме !”

– „Точният  номер е 42-43..“ –  опитвам се да уточня.. Дошъл съм да купувам.

–„Компютърът казва –че имам. Ей сега ще го намеря.. „ 

…и го намери. Така си пише.. ,но на кутията. На самия гащеризон – нищо. На подметката на ботуша също пише : „нищо”. Как позна, че е този размер (големичък ми се видя). Отварям и пробвам.. Обувам ботуша.., а пред пръстите ми остава място за поне още  крак..

-„Нещо има грешка ми се струва. Дай ми по-малкия.. „

Вади го..  Хм… пише 41, а се оказа точно моя размер. Ама нали вече се съмнявам във всичко – обувам го целия – както съм с дрехите. Да не би да се окажат къси крачолите.. като на „истинския“ модел 40-41../ и такъв веднъж се излъгах да си купя..и пак – „по спешност”../. Обувам и започвам да свиквам. Ще има комфортен риболов в събота.,май!?  Май, ама не би.. !!! Бъркам  почти доволен в джоба си с неочаквано ощастливилата ме карта „Верен клиент при БЕНТ”  и  казвам.. :

– „ Това важи, нали ?! „..
– „ Да, разбира се..!” .. чух отговора.. и въпреки това нещо ме глождеше от вътре. Е, дочаках го. : – „ Ама тя не важи за намалените артикули!” 

Мълниеносно отговарям..

– „ Ами носете си го, тогава !”….. и приключих!

Не стига, че е неестествено скъп, ами и не спазват собствените си, непоискани от потребителите, правила!  Ха сега, де!?  Къде пише.. – Ами не пише!!!  Нито на картата , нито на сайта! До тук добре, може и да имат такова правило, ама да са забравили да го напишат.. „Преглъщам“ го някак.. После се сещам.. Чакай , чакай.. аз купувам редовно.. Първата цена беше 98 лв..  и тогава със сигурност не беше намален.., ама го купих.  Тогава нямах карта „Верен клиент при Бент”  .. и го купих. Сега имам! – и не мога да го купя с отстъпка?!.. Нещо не разбирам.. Къде пише че е намален, като всъщност е повишен !!!  Сега цената я виждате  – цели 139 лв! Кое му е намаленото? Какво му е различното? .. Къде е показано и обяснено, че това е намален продукт. Аз да не съм врачка. Да бяхте сложили едни карти „Таро” или един служебен боб.. за удобство на „Верните ви  клиенти при БЕНТ“ да „хвърлим“ „ на място”, че  да разберем.

На  намалените продукти , гледам,  има табелка „sale”..
Гледам  отново гащерозона в сайта,- описания.. ала- бала.. и никъде не пише, че е намален.. Продукт като всички останали!
То, размерът му не е тоя, а пък аз търся табелка.. Ясна е работата.. Питам :

– „А тази хартийка – „Верен клиент при БЕНТ”  мога ли да си я взема?..

– „Може – на щанда е.. „    😉     отвърна служебно младежа.

Взех си я единствено за да я снимам и да ви я покажа –  ето в тази „компания”.

Ха  сега, вие ми кажете приликите и разликите.. Ако сами не се сетите – ще подскажа..

Едното, за разлика от другото,  е  непожелано, безплатно и…. безполезно!

Познахте  го  „от раз“ , нали?!
Специално е приготвено за  „Верни(те) клиент(и) при Бент”?

Какво да си помисля за вас?  А, БЕНТ?  Няма да мисля , а просто ще го кажа. Страхотно име градите! Ашколсун- Маш ..аала..

Как по-точно да го опиша!?

П.с. ..

( нали,все пак, съм непоправим оптимист…)
Надявам се, да е недоглежане..или досаден технически пропуск, (въпреки упоритостта в обясненията на мледежа от магазина). Ще се наложи да го похвалите,
че в изпълнителността си „служебно” отстоява ,  макар и отявлено глупави каузи.

Или още по-добре.. Ще взема да му подаря моята карта под номер 213.. Много ще му отива.! …

На следващите карти  малко им корегирайте текста: „Верен магазинер при БЕНТ”примерно,  и си ги раздайте помежду си.  Ползата ще е същата, дано с това по-бързо  разберете колко са  непожелани, безплатни…. и трайно  безполезни ! 

И така таман 10 пъти.. както пише..;-)

Advertisements

…подходящи за ей тези хубави места…
Д-р Косьо


Ачовките:

..каза веднъж Краси-Гергененовия.. и направи необходимото за да го докаже!
Аз пък ще кажа..,че мен ме обичат и останалите, даже – предимно останалите 😉
К`во толкова 😉 Важното е да сме от правилната страна на  въдиците, а те – все да са ни „криви“ -…ама ей така: /като на Такезо – Сенсей..,че снимката си е негова!/

И така..


На татък са Гергенeновките.. Заставам „мирно“! Респект, Краси!

Д-р Косьо



За „гОла вОда“… !










































Хм.. излиза, че при тях е „всичко на обратно“….
….или,все пак, обратното си е при нас?!;-)


Д-р Косьо




Ачовките:






`Айде и малко снимки.. Много е красиво и свежо! „Вервайте”!

Знаете има такива същества (нимфояди) ;-). Живят на всякъде, където се практикува мухарство. Липсват ли ви нимфи – нимфоядите са!  Биват големи и малки, видими и невидими, упорити и случайни, изненадващи и очевадни.. въобще нимфояди да искаш! Най-популярните от всички са нимфоядите, които винаги носим със себе си. Щем – не щем..мъкнем ги.

Има и такива, скрити в ботушите, джобовете или спотаени под коланите на автомобилите.. Винаги успяват да ни отмъкнат по някоя муха или нимфа.. и умело да я забият в най-трудно достъпното място за вадене.. знаете.
Запознавал съм се и с нимфоядец – човекояд.. Не се шегувам! Беше впил гепената нимфа в плътта и сухожилята на Алексовия пръст.. Едва успях да му изтръгна зъбките..макар да се беше погрижил за невъзвратимост на последствията.. ужас..

`Що се сетих за нимфоядите ли?

По една впечатяваща причина.. малко чудо! Храних гладен нимфояд – методично и обилно.. с най- доброто от кутията си! Нимфа след нимфа.. все от най-засуканите. Всеки път правя тази грешка – започвам да ловя с последните неща, които съм сглобил.. Все ми се иска да натрупам впечатления от новостта докато още не съм се изкушил от риболова. Да успея да усетя различното преди да притъпя сензорите от хванатите вече риби. Така и днес.. започнах с най-новото и най- хитрото…, според мен. Имам си един такав нимфо-стример, който вече няколко години ме радва с ефекта си върху пъстървите.. Мислих го за американки – от тези парниковите. Много ми хареса поведението му и ефекта във водата. Той е със същата идея като на онези, кефалови „биячки” – “Cu Red Taf” – само че в светли тонове и малко изменено тяло. Чудесно се справя с провокирането на рибоците. Но сега, .. с балканките, тепърва ще трупам впечатления. Лошото бе, че имах само един от оригиналите…. хм.. къде ли ги смотах останалите?!.. Както и да е ..

Позиционирах се на точното място. Познавам  рибите там.. И те ме познават 😉 . Новото и неприятното бе високото ниво на водата. Високата вода изравнява релефа. Необичайно висока и необичайно студена. За някой може да е естествено.. ,но за мен – не. Примиряващата причина бе липсата на близки алтернативи. Настройката беше за друго.. А другото се оказа и кално и високо.. Алтернативите на другото също се оказаха мътни и високи.. и на практика – гарантиращи неуспех. Е, няма как .. по-добре Е високи и бистри с малко надежда  реки вместо високи и мътни , но без!  Избрах последното в обозримия радиус. Екстрата беше свежият въздух и невероятните гледки с мирис на пролетен бор. Красота и непипнатост.. Още ги нямаше тълпите от уж търсещи разнообразие в планината курортисти.. Завират се в караваните си с единствената цел да не би случайно да се докоснат до нещо от естествеността на планината… Току виж рухне усещането за лукс…и ли да се „изложим” пропускайки някой стествен издайнически за простотията ни инстинкт..Само ще вмъкна.. Не им завиждам на тези хора.. Не знам защо са там.. Колкото и да е странно, съчувствам им дори за това, че самите те са се лишили от възможността  Природата  да ги „сполети“! Камо ли  нимфояда..Какви ли са им нимфите с които са се покатерили чак до тук..Аа.а.а май хванах една.. в реката.. – неразпечатана бутилка „ Каменица” – 2 л. забравена – за винаги..

Хм.. дали пък си нямат “биропиец” вместо нимфояд..;-)

Съсредоточих се и започнах да подавам. Методично, целенасочено. Знам къде са рибите.. Не съм ги броил скоро.. Не знам  как се държат при тази висока вода. Сутрешният резултат даваше големи надежди, че нещата ще се случат.. `ма, знам ли.. Предишната седмица – от това място – нищо.. Поне така каза колегата. Вярно е, че водата е една идея по-ниска.. Може пък нещата да са се променили.. Ще проверя. Започвам подаването .. От близо -“ ветрило“. На ръба на течението.. на границата с тихата вода.. Смених дълбочината.. смених и стандартната нимфа с онова за което писах – с хитринката.. И ето.. след няколко подавания усетих приятното придърпване.. Да не говорим, че в унеса.. Отдавна не виждах индикатора… Рязко засичане.. Е..ее..х,  колко приятно е да засичаш с въдичка прощаваща всичките ти резки движения..

Плавно и меко засичане въпреки грубиянското си рязко движение – автоматичнто задействан безконтролен рефлекс… Не бях готов проспах го и се забавих.. ама пък си го върнах с бързината..Е, в крайна сметка – стана.. Първата рибка потръпваше… както потръпвах и аз – уцелил ловящата примамка.. Това добре.. ама съвсем забравих за нимфояда. Под форма на невидими коварни храсти ,точно където трябва да се подава. Точно там живееше .. малко преди мястото на кълване.. Второ подаване.. – първата нифа .. изядена.. Тъкмо вързах втора.. и тя – хоп на същото в устата.. Трета и тя.. Не е лесно да се удържи линията на водене на нимфа на разстояние. Високи и силни води .. завъртат и понясят.. в непредвидима посока..

Въпреки бистрата вода.. нимфояда си остава невидим..Дърпаше ми при всяко второ и ли трето подаване.. Хранех го методично.. Нямах нищо против защо си знаех .. пъстръвките живеят заедно с нимфоядите.. Те почти винаги са заедно, нали?!

Закъсвах – последната от уловистите ми нимфи..змина. Започнах да се съсредоточавам..

Не можеше повече така.. Две подавания – и на брега да вързвам поредната.. Водата беше ледена. Бе глупост да връзвам в нея.. студът бавно, но сигурно се качваше към осъзнаването му..

Губех време..не е добре.. На вън .. на вътре.. ново позициониране.. размътване от стъпките.. въобще не е добре.. А рибки имаше.. и кълвяха! А вместо тях- хранех нимфояда лакомо поглъщащ всяко новонавързано… Направо прекали!!! Но.. ( и тук е най-красивото!).. приседна му! Наяде се.. С поредното засичане му вадя „жива” нимфа от устата!..

Да точно тази ,която загубих преди двадесетина минути.. Уцелил съм я точно по средата! Да точно тази – новата, която се представяше отлично.. Ей, т`ва е.. Да бяха ми го разказвали – нямаше да повярвам.,. а сега вярвам..пред очите и пред апарата ми е .. ето..

Опитах се да си представя какъв е шанса това да се случи… Не можах да сметна ..

Само ББ може да брои до толкова..;-).. Юник!

Благодаря на Иван, че сподели приключението ми.. Особено за това ,че бе достатъчно търпелив да приеме всичките ми внезапни прищевки „в името на търсене на успех” в тази наистина сложна от към риболов обстановка.. Надявам се, това да беше по-важният урок и за двама ни: „ Как да си направим от лимона – лимонада” . „Лимонадата” беше във вид на цели 10 риби.. срещу „висене” пред телевизора.., ако бяхме приели високата и мътна оферта на реката от първоначалния план..

За разлика от горещо препоръчваните напоследък „гъвкави” решения със съмнителна стойност от към достоинство и себеуважение.., нашето  беше пълно с приключенски дух, красива природа с неповторими гледки и в синхрон с всичко чуто, видяно и съпреживяно… ако щеш..!
Хм..дори нимфояда трябва да е бил много доволен, щом щедро ми върна една.. ! (нимфа)
Ще трябва и аз да му върна жеста.. с още по-нови и още по- хубави.. такива 😉

`Айде пак.. и пак.. до като ми замръзна съзнанието. Хубавото стана тъмно и студено.. Време беше да си ходим. Така и направихме, но с онова чувство на удовлетвореност, което дава пълни шансове да спиш така, че да не помниш…

Д-р Косьо

п.с. Ето и два кадъра от Ивановите..

Не трябваше много да умуваме нищо, че днешния ден беше тегав риболова.. С две, три приказки решихме следващия ден да е на друга река.
Ставане рано, среща на уговореното място и газ към реката. Времето обещаващо един прекрасен пролетен ден. Както се казва от сутринта мирише на риба.. Не след дълго пристигнахме. Силно ентусиазирани и с бодра крачка пристъпихме към реката, а там.. спинингисти, стръвари като невидели, кръстосват реката освирепели и нищо, и нищо..
   
Така започнахме с охладени страсти.  Подавахме тук, там давайки ни кураж надеждата, че все пак нещо е останало в тази река..

 
Вече наближаваше обяд, а никаква активност на риби не се забелязваше. Сменихме мястото. Макар, че реката беше малко по-висока решихме да търсим рибите в дълбокото, пък и до момента не се забелязваше обичайното люпене на насекоми.. Позиционирахме се на място което предполагаше да има някакви риби. Заложих на схема, често даваща ми резултати и не сгреших. След второто – третото подаване от дълбините се усети кратък, но отчетлив удар. Къса засечка и въдицата затрепери.. Първата риба беше налице.

Бърза снимка и отново с въдицата в ръка. Още след първото подаване, вдигайки за да прехвърля от дълбокото се издигна риба преследвайки нимфата. Издигна се до повръхността. Видях я. Красива риба към 40-те… сантиметра. Адреналина вече беше на макс. Подавах още 5-6 пъти и нищо. Рекох си: Щом преследва и се храни значи е активна. Остава само да предложа апетитна хапка.. Започна се едно след друго преработване на схеми и различни нимфи. А бързах. Бързах щото знам, че там подобна активност не продължава дълго.. Рибите се харанеха.  Сложих нимфа, която преди три седмици даде добър резултат на тази река. Не след дълго се усети мощен удар. Върха на въдицата се заби във водата, ръката ми затрепери.. последва натиск по течението, след това в страни, скок във въздуха и се откачи…
   
Беше риба достойна за снимка. Струва ми се, че в този момент сърцето ми спря… Теглих няколко слова по мъжки и предложих да отидем на обяд.
Понеже и друг път по тази река съм наблюдавал активност на рибите в определен преиод, почти бях сигурен, че ще има още една активност малко по-късно. Обядвахме. Предложих да не бързаме. Има време, а като тръгнем пак да започнем от където тръгнахме..

Така и стана. В предполагаемото време бяхме вече на реката. След няколко подавания и пак снимка

Решихме да отидем на мястото с големите риби с надеждата пак да излезе нещо.. Отивайки натам минахме покрай вир където забелязахме много майски мухи. Някой от тях се чифтосваха и така летяха като топка над водата. В този момент една риба скочи опитвайки се да улови летящо насекомо. Няма да ви казвам до какви стойности достигна адреналина, но мерака за големи риби надделя и продължихме напред с уговорката, че на връщане това няма да го оставим така.
  
Е, голяма риба нямаше. След почти два часа напрягане се отказахме. Тръгнахме да търсим рибата която скачаше. Когато пристигнахме на вира онемяхме. Не една, а сто и една риби скачаха като обезумели, а над водата кръжаха майски мухи като хеликоптери.

Последва бързо преоборудване и се започна… едно мятане като за световно. Рибите си скачаха, ние си мятахме и накрая нищо. Изредих целия арсенал от мухи (установих, че мухата която ми трябва пак я нямам в кутията.. ) и нищо. По едно време само стоях и гледах. Не можех да повярвам. Рибите толкова се бяха захласнали по мухите, че въобще не ни забелязваха. Скачаха на метри от нас и се опитваха да уловят летящите мухи във въздуха. Повечето от тях „излитаха” от водата и хващаха мухи..
Стояхме и гледахме този спектакъл на природата, а животинското в нас ни пречеше дори да му се насладим..
Беше невероятно!
Ачо

….
При такова инфо – нямаше как да пропусна …за втори път. Отлежаният ден напъло ми покри представата за незаслужено наказание..или по-точно заслужено заради непредвидливостта ми.

В този случай най-доброто решение бе да си го върна (на рибите)! 😉 Най-хубавото е, че поне не говорят „на глас”. – или се хващат или не се хващат.. не коментират! 😉
Речено – сторено.. На път – на пред и на път – на зад… тегел през реката. Знаейки за ситуацията.. не губих никакво време.. Бях на реката в уречения час с преднамерено вързаната специална муха за случая.. Познато ми е това явление – когато рибите търсят мухата , която си оставил в къщи или въобще не си се сетил да вържеш. Добрата подготовка е единствено правилният подход. Реката е позната, подходът също . Мухата е изстрадана във времето.. и в 90 % и вярвам.

 

Единственото неясно бе времето.. „Ден с ден не си приличат в риболова” – Това , може би е най-вярното правило в хобито ни..Колкото e вярно, толкова е и безполезно.. Каква полза от това, че го знаеш..- никаква!  Е, може би в него се таи  и мъничко надежда, но само в един единствен случай.. , ако си имал – поредица от неуспешни риболови, (което не пожелавам на никого)…И точно толкова има от обратното – ако вече си имал дори един единствен успешен риболов..или поне гледка.! ;-(
За мое огорчение.. по-близо бях до второто.. Приех го.. Къде ще ходя..?
И така , погледнах реката и ми хареса. Хареса ми и нивото и цвета.. И купчината летящи над бързея насекоми.. Първите белези на повторението бяха на лице.. Не трябваше да им се радвам толкова.. С това само подклаждах разочарованието от „после”-то.

Направих зависещото от мен.. Имах само час и половина – два на разположение. Идеята бе да видя в действителност дали е възможно случилото се да се повтори.. Бързината за придобиване на „ боен” вид бе пример за смяната на гуми във „Формулата”… Но.. бързах само аз.! Повърхността беше като огледало на телескоп – възможно най-гладката и най-спокойната.. Толкова прецизно гладка , та да да може всичко да стане ясно изведнъж –

Не става! Не е този денят! А може би и не е това и времето…

Опитах се да го приема… е .. е … не е лесно..

Решението :  Забравих писаното, забравих деня , забравих всичко, свързващо ме с предишния успех на колегите.. Това беше моят различен ден – нов, уникален, сам за себе си.. с неговите си днешни неповторими условия и правила.
Държах все пак един Жокер в ръкава си – възможно най-подходящата муха за случая.. Но …случаят просто не идваше, а времето вървеше неумолимо.

Направих пробните подавания.. колкото да стиковам техниката. Alburnoides Bipunctatus – пръскач- а.. беше единствената „радост” около мушицата ми. И така мина час..

Избрах 5-ца.. след дълго колебание…вместо невероятно фината ми нова ” Tele PL-G” fly rod – Благодаря Илияне! Въдичката ме кефи с погресивно с всеки следващ пъстървов риболов.. Точно за това я исках и я получих! Работи точно както ми се иска!

Днес я зарязах очаквайки, все пак „ сериозните риби”. И тя дойде!!!  Във възможно най- неподходящият момент – превързвах повода.. и мухата.. И възможно на най неподходящото място.. – точно там където беше стъпил Стефан от предишната снимка– на метър и половина пред мен..Буквално в  краката ми!  Вкамених се.. не смеех да помръдна.. Трескаво приключих с връзването на повода с надеждата да не успея да я уплаша с движението си.. Много внимателно се изправих и започнах методично да подавам.. Точно по правилата.. на две метра пред нея..- това предполагаше дълбочината.  С точно подаване, така ,че падащият шнур да не пада на линията на позицията от крьга , а да остане да проплува встрани покрай мен.. Това не е трудно за изпълнение.. Подаваш където трябва.., а преди да падне шнура отмяташ въдицата в желаната посока. `ма дозирано – така ,че да не придърпаш мухата сед приводняването и.

Следва рязко сваляне на върха.. в страни..близо до водата. Рибата, която се вдигна беше балканка не по-малко от 40 +.. „Звучеше“ невероятно.. Очаквах стотиците подскачащи над повърхността 20-25 ци.. а се появи една здрава охранена балканка.. вместо тяхс убедителен, подкосяващ краката кръг..под носа ми..

Превърнах се в храст.. с бодната мухарка в клоните… движех се като от вятъра – бавни възможно най плавни движения.. не смеех да направя и крачка , камо ли да си сменя неудобната позиция.. На десетото подаване , или някъде там.. Тя се вдигна отново… Не мога да ви го опиша.. Вдигна се точно където и както предполагах.. Точно на мухата, която бях приготвил и точно в момента в който бях обрал „ корема” и нямаше никаква причина да компрометирам засечката.. Точно така – всичко беше „ на шест”! Бърза ,премерана засечка.. и..и..риба няма! Т.е има я , ама не е на куката.. Отчаяно проследих изчезващият си шанс в дълбините…Дори не я набодох! Всичко стана пред очите ми! Видях го на каданс! Е, така да бъде.. не можех нищо да направя.. Продължавам да твърдя, че нямаше нито една причина , която да компрометира хващането… и въпреки това се случи!!! Това е..
Е, мога само да се съглася с Ачо .. макар и при друга ситуация и по друг повод :
”Ще трябва още да се учим..”
Ех,.. ако знаех и на къде?!….
Д-р Косьо



Така е, като се моткам до като дойде време за мухарската среща „под тепетата„, `що да не погледна к`во ново в нетрадиционните извори за мухарски материали и пособия. И новото наистина го имаше.  Този път бе във вид на 4 бр. елегантни матнитчета за утежняване на покривки за маси на двора. То е ясно, че не са предназначени за нашите цели, но се надявам производителя да няма нищо против нетрадиционна им употреба! 😉
Удобствата са очевидни, но все пак.. Магнит върху менгемето е много практично – не се губят куките преди и след преобразуването им в мушици. Винаги може да ползвате магнитчето за да намерите изпуснатата кука. А както виждате дизайнерската добавка с различните по размер дупки е чудесна за временна или постоянна стойка за инструментите с които работим в момента. Най хубавото е, че всичко е хем подвижно, хем достатъчно стабилно за да е удобно и практично! Изработката и на едното и на другото е много фина. Под магнитчето даже има мека кадифена подложка. Въбще, постарал се е производителя далече над цената от 5.99 лв! (*вероятно  1-2 лв им е само опаковката!)  „Готино, майна!“

п.с.
Хм…открих и една неподозирана „екстра“ – ако поставиш куката в средата на магнита тя просто щръква на горе! Въобще изправя се сама, което става много удобна за хващане.. било с пинсета, било с ръка. Виж ти, какви изненадващи, дълбоко скрити хитринки…
Екстра,че и `артисва!